Дело C-466/00: Kaba, Заключение от 11 юли 2002 г.

1) По какъв начин запитващата юрисдикция и страните по делото (пред запитващата юрисдикция и Съда) могат да се уверят, че цялото производство е в съответствие със задълженията, установени в член 6 от ЕКПЧ, и по този начин да се уверят, че не се носи отговорност за нарушение на член 6 от ЕКПЧ, нито по националните разпоредби относно правата на човека, нито пред Европейския съд по правата на човека

2) Беше ли производството по настоящото дело в съответствие с изискванията, установени в член 6 от ЕКПЧ

Ако този въпрос получи отрицателен отговор, желае се да се изясни как това влияе върху валидността на първото решение. Иммиграционният съдия е установил, че жалбоподателят и съпругата на лице, което пребивава и е постоянно установено в Обединеното кралство, са (или биха могли да бъдат) подложени на различно третиране, доколкото: а) жалбоподателят, който е влязъл в Обединеното кралство като съпруг на гражданин на ЕС, упражняващ правото си на свободно движение, трябва да е пребивавал в Обединеното кралство четири години, преди да може да подаде молба за неограничено разрешение за пребиваване, докато б) съпругата на лице, което пребивава и е постоянно установено в Обединеното кралство (британски гражданин или лице, на което е предоставено неограничено разрешение за пребиваване), би била „квалифицирана“ за неограничено разрешение за пребиваване след една година. Тъй като не са представени доказателства (или изложени аргументи) относно обосновката за различното третиране на жалбоподателя и съпругата на лице, което пребивава и е постоянно установено в Обединеното кралство, пред запитващата юрисдикция, нито в съдебното заседание, проведено преди подаването на преюдициалното запитване от 25 септември 1998 г., нито в писмените и устните становища на ответника по жалбата пред Съда, нито в съдебното заседание, проведено преди подаването на настоящото преюдициално запитване, въпреки че съдията е поискал страните да се произнесат подробно по този въпрос, запитващата юрисдикция желае да установи: 1) Следва ли решението на Съда от 11 април 2000 г. по настоящото дело (дело C-356/98), независимо от отговора на горепосочения въпрос 1, да се тълкува в смисъл, че при тези обстоятелства е налице различно третиране, което противоречи на член 39 ЕО и/или член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68, и 2) При нова преценка на фактическите обстоятелства налице ли е различно третиране, което противоречи на член 39 ЕО и/или член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68?