Дело C-456/02: Trojani, Съдебно решение от 7 септември 2004 г.

Може ли лице в положение като това на ищеца в главното производство да претендира право на пребиваване като работник, самостоятелно заето лице или доставчик или получател на услуги по смисъла на членове 39 ЕО, 43 ЕО и 49 ЕО съответно?

Ако не, може ли такова лице да се позове пряко на член 18 ЕО, който гарантира правото на свободно движение и пребиваване на територията на друга държава членка на Съюза, само в качеството си на гражданин на Съюза

Какви са последиците от условията, предвидени в Директива 90/364 и/или „ограниченията и условията“, предвидени в Договора за ЕО, по-специално изискването за минимални средства, което, ако се прилага при влизане в приемащата държава, би лишило лицето от самата същност на правото на пребиваване

Ако, от друга страна, правото на пребиваване възниква автоматично въз основа на гражданството на Съюза, може ли приемащата държава впоследствие да откаже отпускането на минималната социална помощ или социална помощ (неконкурентни обезщетения), ограничавайки правото на пребиваване на основание, че лицето не разполага с достатъчно средства, когато тези обезщетения се предоставят на гражданите на приемащата държава при условия, които и белгийците трябва да изпълнят (доказателство за готовност за работа, доказателство за нужда)

Длъжна ли е приемащата държава да спазва други правила, за да не обезсмисли правото на пребиваване, като например задължение да прецени положението с оглед на факта, че заявлението за минимална социална помощ или социална помощ е временно, или да вземе предвид принципа на пропорционалност (дали тежестта за съответната държава би била неразумна)?