Дело C-441/99: Gharehveran, Заключение от 29 март 2001 г.

1. Следва ли изключението, което се прилага за Швеция съгласно член 1, параграф 2 от Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно защитата на работниците в случай на неплатежоспособност на техния работодател, да се тълкува в смисъл, че съгласно шведската съдебна практика, както се е развила и е била приложима до 1 юли 1994 година, изключението се прилага и за работник, който сам не е притежавал дял от предприятието, но негов близък роднина е притежавал съществен дял от това предприятие?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
Държава членка е транспонирала Директива 80/987/ЕИО на Съвета и е определила държавата като отговорна за изплащането на вземанията на работник срещу работодател, който е обявен в несъстоятелност. В такъв случай има ли директивата такова действие, че работникът може да претендира право на гарантирано възнаграждение, без да се съобразява с национална разпоредба, която изключва определени групи работници от правото на гарантирано възнаграждение, но която не е съвместима с изключението по директивата, приложимо за държавата членка?