Дело C-44/01: Pippig Augenoptik, Заключение от 12 септември 2002 г.

1. Следва ли член 7, параграф 2 от Директива 97/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 1997 година за изменение на Директива 84/450/ЕИО относно заблуждаващата реклама с цел включване на сравнителната реклама (директивата) да се тълкува в смисъл, че сравнителната реклама, доколкото се отнася до сравнението, означава изявления относно продукта, предлаган от самия рекламодател, изявления относно продукта, предлаган от конкурента, и изявления относно връзката между двата продукта (резултатът от сравнението)

Или има сравнение по смисъла на член 7, параграф 2 от директивата само доколкото се правят изявления относно резултата от сравнението, с последица, че погрешните схващания относно други характеристики на сравняваните стоки/услуги могат да бъдат оценявани въз основа на национален стандарт относно заблуждаващи изявления, който евентуално е по-строг

Представлява ли препратката в член 3а, параграф 1, буква а) от директивата към член 7, параграф 1 от директивата lex specialis по отношение на член 7, параграф 2 от директивата, с което се стига до прилагане на национален стандарт относно заблуждаващи изявления, който евентуално е по-строг, към всички елементи на сравнението

Следва ли член 3а, параграф 1, буква а) от директивата да се тълкува в смисъл, че сравнението на цената на марков продукт с цената на немарков продукт с еквивалентно качество не е разрешено, когато не е посочено името на производителя, или член 3а, параграф 1, букви в) и ж) от директивата изключват посочването на производителя

Представлява ли имиджът на (марков) продукт характеристика на продукта/услугата по смисъла на член 3а, параграф 1, буква в) от директивата

Следва ли от (възможен) отрицателен отговор на този въпрос, че всяко (ценово) сравнение на марков продукт с немарков продукт с еквивалентно качество не е разрешено?

2. Следва ли член 7, параграф 2 от директивата да се тълкува в смисъл, че разликите в снабдяването с продукта/услугата, чиито характеристики се сравняват с характеристиките на продукта/услугата на рекламодателя, също трябва да се оценяват единствено въз основа на член 3а от директивата

Ако на този въпрос се отговори утвърдително: Следва ли член 3а от директивата да се тълкува в смисъл, че (ценово) сравнение е разрешено само ако сравняваните стоки се снабдяват чрез едни и същи дистрибуторски канали и по този начин се предлагат от рекламодателя и неговите конкуренти в сравним асортимент?

3. Следва ли сравнението по смисъла на член 7, параграф 2 от директивата да се разбира като включващо създаването на основата за сравнение чрез тестова покупка

Ако на този въпрос се отговори утвърдително: Следва ли член 3а от директивата да се тълкува в смисъл, че умишленото иницииране на (ценово) сравнение, благоприятно за рекламодателя, чрез тестова покупка, извършена преди началото на собственото предложение на рекламодателя и съответно организирана, прави сравнението неправомерно?

4. Явява ли се сравнението дискредитиращо по смисъла на член 3а, параграф 1, буква е) от директивата, ако рекламодателят избира стоките, закупени от конкурента, по такъв начин, че се получава ценова разлика, по-голяма от средната, и/или ако такива ценови сравнения се правят многократно, в резултат на което се създава впечатление, че цените на конкурентите са по принцип прекомерни

Следва ли член 3а, параграф 1, буква е) от директивата да се тълкува в смисъл, че информацията за идентификацията на конкурента трябва да бъде ограничена до абсолютно необходимото и следователно не е разрешено, ако освен името на конкурента се показват и неговото фирмено лого (ако съществува) и неговият магазин?