Дело C-439/16: Milev, Заключение от 11 октомври 2016 г.

Текст

... оизводство — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Директива (ЕС) 2016/343 — Укрепване на някои аспекти на презумпцията за невиновност — Членове 3 и 6 — Прилагане във времето — Национална правна уредба, която в съдебната фаза на производството забранява да се обсъжда наличието на обосновано подозрение, че подсъдимият е извършил престъплението — „Указания“ на върховна юрисдикция, с които се констатира противоречие между националната правна уредба и член 5, параграф 1, буква c) и параграф 4 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи — Свобода на преценка, предоставена на националните юрисдикции относно решението да приложат тази конвенция или не“

I – Въведение

1. В съответствие с Наказателно-процесуалния кодекс (наричан по-нататък „НПК“) съдията, който се произнася по мярката за неотклонение задържане под стража, не може в съдебната фаза на наказателното производство да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление. Правната уредба в този смисъл е довела до постановяването на множество осъдителни решения от Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“). Според постоянната практика на ЕСПЧ член 5, параграф 4 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), „изисква от съдилищата, сезирани с молба за освобождаване, наред с другото да разгледат въпроса дали съществува обосновано подозрение, че задържаният е извършил престъпление ( 2 )“.

2. Сезиран от запитващата юрисдикция — а именно Специализираният наказателен съд, Върховният касационен съд (България) е констатирал противоречие на тази национална процесуална уредба ...