Дело C-435/93: Dietz/Stichting Thuiszorg Rotterdam, Съдебно решение от 24 октомври 1996 г.

Включва ли правото на равно заплащане, предвидено в член 119 от Договора за ЕИО, правото да се присъединиш към професионална пенсионна схема като тази по настоящото дело, която е направена задължителна от властите?

Ако отговорът на първия въпрос е положителен, прилага ли се времевото ограничение, наложено от Съда в решение Barber за пенсионни схеми като разглежданите в това дело („contracted-out schemes“), по отношение на правото да се присъединиш към професионална пенсионна схема като тази по настоящото дело, от която ищцата е била изключена?

Ако отговорът на първия въпрос е положителен, прилага ли се времевото ограничение, наложено от Съда в решение Barber за пенсионни схеми като разглежданите в това дело („contracted-out schemes“), по отношение на изплащането на пенсия за старост?

Когато членството в пенсионна схема, прилагана в дадено предприятие, е направено задължително по закон, длъжни ли са администраторите на схемата (професионалния пенсионен фонд) да прилагат принципа на равно третиране, предвиден в член 119 от Договора за ЕИО, и може ли служител, който е бил ощетен от неизпълнението на това правило, да предяви иск директно срещу пенсионния фонд, както ако той е работодателят?

Ако съгласно член 119 от Договора за ЕИО ищцата има право да бъде член на професионалната пенсионна схема от дата преди 1 януари 1991 г., означава ли това, че тя не е длъжна да плаща премиите, които би трябвало да плати, ако беше приета по-рано в пенсионната схема?

Има ли значение, че ищцата не е предприела по-рано действия за упражняване на правата, които сега твърди, че има?

Влияят ли Протоколът относно член 119 от Договора за ЕИО, приложен към Договора от Маастрихт („Протокол Barber“), и (законопроектът за изменение на) преходния член III от Законопроект 20890, който има за цел да транспонира Четвъртата директива, на преценката по настоящото дело, заведено пред кантоналния съд с искова молба от 2 декември 1992 г.?