Дело C-397/96: Kordel и др., Заключение от 4 май 1999 г.

Как следва да се тълкува член 93, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71

Простира ли се признаването от държавите членки и върху съдържанието на суброгираното право, определено в друга държава членка (в случая, от втората алинея на член 232 от Люксембургския кодекс за социално осигуряване, който във връзка със съответния великокняжески регламент предвижда, че вземането, в което пенсионният фонд се суброгира, възлиза на капиталовата стойност на покритието минус придобитите законови права), или само върху самата суброгация?

Изключват ли разпоредби, които възпрепятстват институция на държава членка, отговорна за изплащането на обезщетения по смисъла на член 93, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71, да се суброгира в правото на лице, получаващо обезщетения, да предяви иск за обезщетение срещу лице, отговорно за причиняване на вреда в друга държава членка, или възпрепятстват такава институция да упражни такова право, също така правото на регрес на институцията срещу третото лице, когато съответните разпоредби са тези на държавата членка, към която принадлежи институцията (разпоредбата в случая е член 4 от регламента за прилагане на член 232 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която при смърт на лице, имащо право на пенсия, не се упражнява право на регрес срещу отговорни трети лица)?