Дело C-373/95: Maso и др./INPS и Repubblica italiana, Заключение от 23 януари 1997 г.

1. Съвместимо ли е с правната система на ЕО, както е описана в решението Francovich относно отговорността на държава членка към частноправни субекти при нарушение на задължения по Общността, национално правило (член 2, параграф 7 във връзка с член 2, параграф 4 от италианския Законодателен декрет № 80 от 27 януари 1992 г.), което ex post facto намалява размера на обезщетението за вече настъпили вреди

2. Съответства ли изразът „начален момент на неплатежоспособността“ в първата алинея на член 3, параграф 2 и първата алинея на член 4, параграф 2 от Директива 80/987/ЕИО на датата на подаване на искането за откриване на производство по несъстоятелност или на датата на откриване на такова производство (и двете споменати в член 2)

3. Може ли член 4, параграф 3 и член 10 от Директивата да се тълкуват в смисъл, че държавата членка може да изключи изплащането на трудови вземания, възникнали преди уволнението, когато различно обезщетение (а именно обезщетението за търсещи работа, предвидено в членове 4 и 16 от италианския Закон № 223 от 23 юли 1991 г.) покрива нуждите на работниците, останали без работа през месеците след уволнението

4. Следва ли изразът „последните три месеца от трудовия договор“ в член 4, параграф 2 да се тълкува като „последните три календарни месеца“ или „тримесечието, предхождащо прекратяването на трудовото правоотношение“, дори ако това е настъпило на междинна дата през месеца?