Дело C-372/02: Adanez-Vega, Заключение от 25 март 2004 г.

1. Подлежи ли лице, което претендира обезщетения по германското осигуряване за безработица повече от два месеца след приключване на задължителната си национална служба в Испания, на: (a) испанското законодателство по член 13, буква е) от Регламент № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схемите за социално осигуряване към наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕИО) № 2001/83 на Съвета от 2 юни 1983 година (ОВ L 230, стр. 6), изменен с Регламент (ЕИО) № 2195/91 на Съвета от 25 юни 1991 година (ОВ L 206, стр. 2) – наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“ – или (b) германското законодателство по член 13, буква ж) от Регламент № 1408/71?
2. Ако отговорът на въпрос 1(а) е положителен: (a) представлява ли задължителната национална служба, извършена в Испания, „последна заетост на територията на държава-членка, различна от компетентната държава“ по смисъла на член 71 от Регламент № 1408/71

(b) Ако отговорът на въпрос 2(а) е положителен: означава ли първото изречение на член 71, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 също така, че последната заетост, осъществена на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, трябва да се вземе предвид за целите на обезщетенията за безработни лица, сякаш е била осъществена в държавата на пребиваване, без оглед на изискванията, посочени в член 67 от Регламент № 1408/71

(c) Ако отговорът на въпрос 2(б) е отрицателен: при какви обстоятелства период на национална служба, който съгласно националното (испанско) законодателство не представлява период на осигуряване за целите на осигуряването за безработица или не се третира като такъв, следва да се счита за период на заетост, осъществен като наето лице по законодателството на друга държава-членка съгласно член 67 от Регламент № 1408/71?
3. Ако отговорът на въпрос 1(б) е положителен: (a) има ли лице, чийто последен период на осигуряване в Германия е приключил преди повече от една година, след което е изпълнило задължителна национална служба в Испания за девет месеца, „последно осъществен“ период на осигуряване по германското законодателство по смисъла на член 67 от Регламент № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година за прилагане на Регламент № 1408/71

(b) Ако отговорът на въпрос 3(а) е положителен: при какви обстоятелства период на национална служба, който съгласно националното (испанско) законодателство не представлява период на осигуряване за целите на осигуряването за безработица или не се третира като такъв, следва да се счита за период на заетост, осъществен като наето лице по законодателството на друга държава-членка съгласно член 67 от Регламент № 1408/71 (както е във въпрос 2(в))

(c) Ако член 67 от Регламент № 1408/71 не следва да се прилага към ищеца (въпроси 3(а) и (б)): (aa) представлява ли задължителната национална служба, извършена в Испания, „последна заетост на територията на държава-членка, различна от компетентната държава“ по смисъла на член 71 от Регламент № 1408/71 (както е във въпрос 2(а))

(bb) Ако отговорът на въпрос 3(в)(aa) е положителен: означава ли първото изречение на член 71, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 също така, че последната заетост, осъществена на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, трябва да се вземе предвид за целите на обезщетенията за безработни лица, сякаш е била осъществена в държавата на пребиваване, без оглед на изискванията, посочени в член 67 от Регламент № 1408/71 (както е във въпрос 2(б))?
4. Ако периодът на испанската задължителна национална служба не може да бъде взет предвид по членове 71 или 67 от Регламент № 1408/71 за целите на правото на ищеца на обезщетение по германското осигуряване за безработица, съществува ли такова право по принципа на равно третиране по член 3 от Регламент № 1408/71 или по други общи разпоредби на европейското право?