Дело C-363/21: Ferrovienord, Заключение от 12 януари 2023 г.

1) Допускат ли правилото за пряката приложимост на [Европейската система от сметки (ЕСС)] 2010 и принципът на полезно действие на [Регламент № 549/2013] и на Директива [2011/85] национална правна уредба, която ограничава компетентността на националния съд, на който е подсъден въпросът за правилното прилагане на ЕСС 2010, само за целите на националното законодателство за ограничаване на публичните разходи, като по този начин изключва основното полезно действие на разпоредбите на [правото на Съюза], а именно проверката за прозрачност и надеждност на бюджетните салда, чрез която да се установи съблюдаването от Италия на [средносрочната бюджетна цел]?

2) Допускат ли правилото за пряката приложимост на ЕСС 2010 и принципът на полезно действие на [Регламент № 549/2013] и на Директива [2011/85], във връзка с организационното разделение между бюджетни органи и контролни органи, национална правна уредба, която ограничава действието на решението на националния съд, на който е подсъден въпроса за правилното прилагане на [ЕСС] 2010, само за целите на националното законодателство за ограничаване на публичните разходи, изключвайки всякакъв независим контрол върху определянето на субектите, чийто счетоводен баланс е част от счетоводния баланс на италианските структури на държавно управление (така както е квалифицирано за целите [на правото на Съюза]), чрез което да се провери съблюдаването от Италия на средносрочната бюджетна цел?

3) Допуска ли принципът на правовата държава, под формата на ефективна съдебна защита и на равностойност на правните средства за защита, национална правна уредба, която:

a) препятства извършването на всякаква съдебна проверка относно точното прилагане на ЕСС 2010 от ISTAT за целите на определянето на сектор S.13 и следователно относно правилността, прозрачността и надеждността на бюджетните салда, чрез която да се осъществи контрол за съблюдаването от Италия на средносрочната бюджетна цел (нарушение на принципа на ефективна съдебна защита);

б) възлага върху ищеца — ако се приеме за правилно предложеното от администрациите ответници тълкуване на разпоредбата, включително чрез закон за автентично тълкуване — тежестта на две отделни производства по обжалване и на произтичащ от това риск от постановяване на противоречиви съдебни решения относно наличието на правен статут [на Съюза], което на практика прави невъзможна ефективната защита на правото му в определения надлежен срок (т.е. финансовата година) за изпълнение на произтичащите от този статут задължения и подкопава правната сигурност относно наличието на статут на структура на държавно управление;

в) предвижда, че — отново ако се приеме за правилно предложеното от администрациите ответници тълкуване на разпоредбата, включително чрез закон за автентично тълкуване — по правилното определяне на параметрите на бюджета следва да се произнася юрисдикция, различна от тази, която италианската конституция е определила за компетентна в бюджетната област?