Дело C-343/98: Collino и Chiappero, Заключение от 18 януари 2000 г.

a) Попада ли в обхвата на член 1 от Директива 77/187/ЕИО прехвърляне срещу възнаграждение, разрешено със закон, приет от държавата и изпълнен с министерски декрет, на предприятие, управлявано от публичен орган, който е пряка еманация на държавата, към частно дружество, учредено от друг публичен орган, който притежава всички негови акции, когато прехвърлената дейност е възложена на частното дружество по административна концесия?

Ако на въпрос (a) се отговори утвърдително,

б1) Изисква ли член 3 от Директива 77/187/ЕИО да се приеме, че продължаването на трудовото правоотношение с правоприемника е задължително, така че трудовият стаж на работника да се счита за непрекъснат от датата на постъпване при прехвърлителя и той да продължи да има право на еднократно обезщетение при прекратяване, което третира като едно цяло времето, прекарано при прехвърлителя и правоприемника?

б2) Следва ли член 3 от Директива 77/187/ЕИО във всички случаи да се тълкува в смисъл, че правата на работника, прехвърлени на правоприемника, включват придобитите от него предимства по време на работа при прехвърлителя, като например трудовия стаж, ако към него са прикрепени финансови права съгласно колективните трудови договори, приложими към правоприемника?