Дело C-327/03: ISIS Multimedia и Firma 02, Заключение от 9 декември 2004 г.

Следва ли Директива 97/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 април 1997 година относно общата рамка за общи разрешения и индивидуални лицензи в областта на далекосъобщителните услуги да се тълкува в смисъл, че по отношение на разпределението на телефонни номера от националния регулаторен орган може да бъде наложена такса, отчитаща икономическата стойност на разпределените телефонни номера, дори когато далекосъобщително предприятие, действащо на същия пазар и заемащо господстващо положение на него, е получило безвъзмездно от своя правоприемник — бившето държавно предприятие с монопол, много голямо количество телефонни номера и последващото налагане на такси за този стар резерв не е възможно поради националното право?
В такава ситуация може ли на новите участници на пазара, независимо от равнището на другите им разходи за навлизане и без свързан анализ на конкурентните им възможности в сравнение с господстващото предприятие, да се наложи еднократна такса за разпределението на телефонен номер в размер на определен процент (в случая 0,1 %) от изчисления годишен оборот, който може да бъде постигнат, ако телефонният номер бъде предоставен на краен клиент?