Дело C-327/00: Santex, Съдебно решение от 27 февруари 2003 г.

Трябва ли член 22 от Директива 93/36/ЕИО от 14 юни 1993 г. да се тълкува в смисъл, че компетентните национални съдилища са длъжни да защитят гражданите на Съюза, засегнати от актове, приети в нарушение на правото на Общността, като прибягнат, по-специално, до неприложимост, предвидена в член 5 от италианския закон от 20 март 1865 г., по отношение на клаузи от покана за участие в търг, които са в противоречие с правото на Общността, но не са оспорени в краткия преклузивен срок, предвиден от националното процесуално право, за да приложат правото на Общността по собствена инициатива, когато се установи, първо, че прилагането на правото на Общността е било сериозно възпрепятствано или във всеки случай затруднено и, второ, че съществува обществен интерес, с произход от Общността или национален, който оправдава такова прилагане?

Води ли член 6, параграф 2 ЕО, който, като предвижда зачитане на основните права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, е възприел принципа на ефективна съдебна защита, залегнал в членове 6 и 13 от тази конвенция, до същото заключение?