Дело C-321/97: Andersson и Wåkerås-Andersson, Заключение от 19 януари 1999 г.

1. Следва ли член 6 от Споразумението за ЕИП да се тълкува в смисъл, че правните принципи, установени от Съда на Европейските общности, inter alia, в съединени дела C-6/90 и C-9/90 Francovich, са част от правото на ЕИП, така че държавата може да носи отговорност за вреди спрямо частно лице поради неправилното транспониране на Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно защитата на работниците в случай на неплатежоспособност на техния работодател, през периода, в който държавата е била само страна по Споразумението за ЕИП и не е била присъединила се към Европейския съюз?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли член 6 от Споразумението за ЕИП да се тълкува в смисъл, че Директива 80/987/ЕИО, както и правните принципи, установени от Съда на Европейските общности, inter alia, в съединени дела C-6/90 и C-9/90 Francovich, имат предимство пред националното право, ако държавата не е транспонирала правилно посочената директива?
3. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, означава ли присъединяването на държава към Европейския съюз, че Директива 80/987/ЕИО, както и правните принципи, установени от Съда на Европейските общности в Francovich, имат предимство пред националното право дори по отношение на обстоятелства, възникнали през период, в който държавата е била само страна по Споразумението за ЕИП, но преди присъединяването ѝ към Европейския съюз, ако държавата не е транспонирала правилно посочената директива?