Дело C-316/85: CPAS de Courcelles/Lebon, Заключение от 14 януари 1987 г.

1) Когато гражданин на държава — членка на Европейската икономическа общност се е установил със семейството си на територията на друга държава членка и остава там след като е получил пенсия за старост, запазват ли неговите низходящи, които са живели с него, правото на равно третиране, предоставено от Регламент № 1612/68, когато са навършили пълнолетие, вече не са зависими от него и не притежават статут на работници?
2) Ако да, запазват ли такива низходящи това право, когато вече не живеят с мигриращия работник и са се върнали в държавата членка, чийто граждани са, и са живели там самостоятелно за определен период, било повече от една година, било повече от две години (вж. член 5 от Регламент № 1251/70)?
3) Ако не, произтича ли статутът „зависим член на семейството на работник“ от фактическа ситуация, която трябва да се преценява във всеки конкретен случай, или от обективни обстоятелства, независещи от волята на съответното лице, които го принуждават да прибягва до издръжката на работника?
4) Ако не, достатъчно ли е гражданин на държава членка да заяви, че желае или възнамерява да работи, за да може да се позове на статута си на работник с цел да влезе и да се установи на територията на друга държава членка

Необходимо ли е да има действителни доказателства за това желание под формата на сериозни и реални усилия за намиране на работа или трябва да разполага с предложение за работа?