Дело C-315/01: GAT, Заключение от 10 октомври 2002 г.

1a. Следва ли член 2, параграф 8 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на процедурите за обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и строителство, или която и да е друга разпоредба на тази директива или която и да е друга разпоредба на правото на Общността да се тълкува в смисъл, че органът, отговорен за провеждането на процедурите за обжалване по смисъла на член 1, параграф 1 от тази директива, включително упражняването на правомощията, посочени в член 2, параграф 1, буква в) от нея, е възпрепятстван да взема предвид по собствена инициатива и независимо от доводите на страните по процедурата за обжалване обстоятелства, които са релевантни съгласно правото, уреждащо процедурите за възлагане на обществени поръчки и които органът, отговорен за провеждането на процедурите за обжалване, счита за съществени за решението си по процедурата за обжалване?

1b. Следва ли член 2, параграф 1, буква в) от Директива 89/665/ЕИО, ако е необходимо разглеждан в съчетание с други принципи на правото на Общността, да се тълкува в смисъл, че органът, отговорен за провеждането на процедурите за обжалване по смисъла на член 1, параграф 1 от тази директива, включително упражняването на правомощията, посочени в член 2, параграф 1, буква в) от нея, е възпрепятстван да отхвърли жалба на оферент, която е косвено насочена към получаване на обезщетение, когато процедурата за възлагане на обществената поръчка вече е опорочена от съществено правно нарушение, дължащо се на решение на възлагащия орган, различно от обжалваното от този оферент решение, на основание че ако обжалваното решение не беше прието, оферентът така или иначе би бил увреден по други причини?

2. Ако на въпрос 1a се отговори отрицателно: Следва ли Директива 93/36/ЕИО за координация на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки, по-специално членове 15—26 от нея, да се тълкува в смисъл, че забранява на възлагащия орган, провеждащ процедура за възлагане на обществена поръчка, да взема предвид референции, свързани с предлаганите от оферентите продукти, не като доказателство за пригодността на оферентите, а за да удовлетвори критерий за възлагане, така че фактът, че тези референции получават отрицателна оценка, не би изключил оферента от процедурата за възлагане на обществената поръчка, а само би довел до по-ниска оценка на офертата, например по точкова система, при която слаба оценка на референциите може да бъде компенсирана с по-ниска цена?

3. Ако на въпроси 1a и 2 се отговори отрицателно: Съвместимо ли е с релевантните разпоредби на правото на Общността, включително член 26 от Директива 93/36/ЕИО, принципа на равно третиране и задълженията на Общността по международното право, критерий за възлагане да предвижда, че референциите за продуктите се оценяват само въз основа на броя на референциите, без да се прави съществена проверка дали опитът на възлагащите органи с продукта е бил добър или лош, и освен това да се вземат предвид само референции от географската област, обхващаща частта от Алпите в рамките на Европейския съюз?

4. Съвместимо ли е с правото на Общността, по-специално с принципа на равно третиране, критерий за възлагане да допуска възможност за оглед на предмета на поръчката да получи положителна оценка само ако е наличен в радиус от 300 километра от възлагащия орган?

5. Ако на въпрос 2 се отговори утвърдително или на въпрос 3 или 4 — отрицателно: Следва ли член 2, параграф 1, буква в) от Директива 89/665/ЕИО, ако е необходимо разглеждан в съчетание с други принципи на правото на Общността, да се тълкува в смисъл, че ако нарушението на възлагащия орган се състои в налагане на незаконосъобразен критерий за възлагане, оферентът ще има право на обезщетение само ако може действително да докаже, че ако не беше незаконосъобразният критерий за възлагане, той би подал най-добрата оферта?