Дело C-250/91: Hewlett Packard/Directeur général des douanes, Заключение от 22 октомври 1992 г.

Дали първата алинея на член 5, параграф 2 от Регламент № 1697/79 на Съвета следва да се тълкува в смисъл, че е налице грешка на компетентните органи, когато обвързваща информация е предоставена от митническите органи на друга държава членка, които не са компетентни да събират мита от икономически оператор, различен от задълженото лице; и дали е налице грешка на органите, отговорни за събирането, когато тези органи, въпреки броя и обема на извършените от задълженото лице вносове, не са повдигнали възражение относно класификацията на съответните стоки, въпреки че сравнение между декларирания тарифен номер и изричното търговско описание на стоките е трябвало да позволи да се установи дали те съответстват?
Дали първата алинея на член 5, параграф 2 от Регламент № 1697/79 на Съвета следва да се тълкува в смисъл, че националният съд трябва да установи дали грешката е могла разумно да бъде открита от задълженото лице, като вземе предвид естеството на грешката, търговския опит на съответния търговец и проявената от него грижа, и че задълженото лице трябва да е предоставило на митническите органи цялата необходима информация, предвидена в общностното законодателство относно митническите декларации и всякакви национални разпоредби за прилагане или допълване на това законодателство, като за целите на такова изпълнение е достатъчно тази информация, макар и невярна, да е предоставена добросъвестно?
При условията на евентуалност, дали условията, предвидени в член 13, параграф 1 от Регламент № 1430/79, са изпълнени, когато при липса на измама или явна небрежност търговецът се е позовал на обвързваща информация, предоставена от компетентните митнически органи на друго дъщерно дружество?