Дело C-23/83: Liefting/Academisch Ziekenhuis bij de Universiteit van Amsterdam, Съдебно решение от 18 септември 1984 г.

Трябва ли понятието „възнаграждение“ по смисъла на член 119 от Договора за ЕИО да се тълкува като включващо „компенсацията“ или, в определени случаи, сумата, наречена „надкомпенсация“, която публичният работодател по-рано е изплащал на данъчните органи над максималните вноски, дължими по Algemene Ouderdomswet и Algemene Weduwen en Wezenwet, но която сега вече не се дължи от такъв работодател?

Ако отговорът на първия въпрос е положителен, трябва ли член 119 от Договора да се тълкува в смисъл, че системата, действаща в Нидерландия въз основа на Wet Gemeenschappelijke Bepalingen Overheidspensioenwetten, трябва да се счита за противоречаща на принципа, че мъжете и жените получават еднакво възнаграждение за еднакъв труд, установен в член 119, тъй като по тази система, в случаите когато съвместните вноски, дължими по Algemene Ouderdomswet и Algemene Weduwen en Wezenwet за семейна двойка, работеща в публичния сектор, надвишават максималните дължими вноски, вноските се изплащат основно от работодателя на съпруга, докато работодателят на съпругата продължава да изплаща вноски само доколкото максималната сума на дължимите вноски не е достигната?