Дело C-207/78: Ministère public/Even, Съдебно решение от 31 май 1979 г.

Следва ли член 4, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета на Европейските общности от 14 юни 1971 година относно прилагането на схемите за социална сигурност към наети лица и членовете на техните семейства, които се преместват в рамките на Общността, да се тълкува ограничително, като означава, че се прилага само към законодателство или законодателства „като цяло“, които установяват или уреждат специална схема или схеми за обезщетения за жертви на война или нейните последици, които очевидно са извън обхвата на съществуващите схеми за социална сигурност, или напротив, по-широко, като обхваща определени специални правни разпоредби като тези, които са предмет на Кралския декрет от 27 юни 1969 година, определящ условията, при които схема на национално признание дава право на наето лице на пенсия за ранно пенсиониране без намаление (и по-специално тези, посочени в член 1, параграф 4 от посочения кралски декрет), които условия допълват белгийското законодателство относно пенсиите за наети лица, установено и уредено с Кралски декрет № 50 от 24 октомври 1967 година, като предвиждат предоставянето, изплащано пряко и единствено от белгийската държава, на „специални“ пенсионни обезщетения в полза на различните категории бенефициенти по схема на национално признание, които тези разпоредби изброяват?