Дело C-206/88: Vessoso и Zanetti, Заключение от 13 декември 1989 г.

1. Следва ли член 1 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците и член 1 от Директива 78/319/ЕИО на Съвета от 20 март 1978 година относно токсичните и опасни отпадъци да се тълкуват в смисъл, че правното понятие „отпадък“ обхваща и вещи, от които притежателят се е освободил и които са годни за икономическо повторно използване, и следва ли посочените членове да се тълкуват в смисъл, че понятието „отпадък“ предполага установяване на animus dereliquendi от страна на притежателя на веществото или предмета?
2. Приел ли е италианският законодател в член 2, параграф 1 от Президентски указ № 915 от 1982 г. определение за отпадък, което е в съответствие с Директиви 75/442 и 78/319?
3. Спазил ли е италианският законодател член 10 от Директива 75/442, като е въвел изискване за разрешение само за обезвреждането на токсични и вредни отпадъци, докато (член 16 от Президентски указ № 915 от 1982 г.) не предвижда издаване на индивидуални разрешения за подобни операции, свързани със специални отпадъци?
4. Спазил ли е италианският законодател, като е предвидил издаване на индивидуални регионални разрешения за транспортиране на отпадъци, разпоредбите на член 5 от Директива 75/442 в смисъл, че компетентните органи изглежда са ограничени до тези, отговарящи за „определена зона“?