Дело C-197/85: ONPTS/Stefanutti, Съдебно решение от 6 октомври 1987 г.

Когато вдовицата на мигриращ работник е придобила право на лична пенсия за инвалидност в една държава членка, без прилагане на разпоредбите на Общността, и претендира за пенсия за преживял съпруг в друга държава членка въз основа на трудовата дейност на съпруга си, също без прилагане на разпоредбите на Общността, съвместимо ли е с членове 48 и 51 от Договора за ЕИО институцията на втората държава, която отпуска пенсията за преживял съпруг, да взема предвид при прилагането на своите национални разпоредби за предотвратяване на кумулирането на обезщетения, пенсията за инвалидност, отпусната от първата държава, по същия начин, както взема предвид обезщетенията за инвалидност, отпуснати по нейното собствено законодателство?

Ако отговорът на първия въпрос е положителен, как следва да се третира пенсията за инвалидност, отпусната от друга държава членка, която не може да бъде преобразувана в пенсия за старост, ако законодателството на държава членка третира кумулирането на пенсия за преживял съпруг, отпусната от тази държава, с обезщетение за инвалидност или пенсия за старост по различен начин: трябва ли тя да се третира като обезщетение за инвалидност или като пенсия за старост

Следва ли евентуално да се прави разграничение в зависимост от това дали получателят на пенсията за инвалидност е достигнал пенсионна възраст или получава пенсия за старост?

Следва ли тази пенсионна възраст да бъде възрастта, определена в законодателството, което съдържа разпоредбата относно кумулирането на обезщетения, или възрастта, определена в законодателството, уреждащо неподлежащо на преобразуване обезщетение, чието кумулиране с друго обезщетение се регулира?

Приложима ли е член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 574/72 към кумулирането на непряка пенсия (пенсия за преживял съпруг) с пряка пенсия от различен вид (пенсия за инвалидност или за старост)?