Дело C-180/10: Słaby и др., Заключение от 12 април 2011 г.

1. Трябва ли физическо лице, което, след като е извършвало земеделска дейност върху недвижим имот, я е прекратило поради осъществено по независещи от него причини изменение на плановете за устройство на територията, с което имотът се преобразува в частна собственост и се разделя на по-малки парцели (предназначени за строителство на ваканционни жилища), продава парцелите, поради това да се счита за данъчнозадължено лице по ДДС по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/EО и на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО, както и за лице, задължено да плаща този данък поради упражняване на търговска дейност?
1. Следва ли по отношение на земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка по смисъла на член 295, параграф 1, точка 3 от Директива 2006/112/ЕО — който продава използвани от него за земеделска дейност парцели, предназначени съгласно плана за устройство на територията на общината за строителство за жилищни нужди и за нуждите на услугите, но придобити като земеделски земи (освободени от ДДС), — да се приложи член 16 от тази директива, съгласно който употребата на стопански активи за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за цели извън предмета на стопанската му дейност се третира като възмездна доставка само когато дължимият ДДС за тези активи е подлежал на пълно или частично приспадане?
2. Трябва ли земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка по смисъла на член 295, параграф 1, точка 3 от Директива 2006/112/ЕО — който продава използвани по-рано за земеделската му дейност парцели, отредени съгласно плана за устройство на територията на общината за строителство за жилищни нужди и за нуждите на услугите, но придобити като земеделски земи (освободени от ДДС), — на основание на тази продажба да се счита за данъчнозадължено лице за ДДС по общия режим?