Дело C-145/85: Denkavit/Белгийска държава, Съдебно решение от 5 февруари 1987 г.

Следва ли член 17, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1371/81 на Комисията да се тълкува в смисъл, че двумесечният срок, предвиден за изплащането на паричните компенсационни суми, започва да тече от деня, следващ този, в който заявлението за изплащане на паричните компенсационни суми, заедно с другите изискуеми документи, е депозирано пред компетентния национален орган, или този срок започва да тече едва след като компетентните национални органи, въз основа на преглед на представените документи, установят, че са депозирани достатъчни доказателства и че паричните компенсационни суми са дължими?

Може ли да се позове на непреодолима сила по смисъла на член 17, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1371/81, ако сложността на правилата за отпускане на парични компенсационни суми за определен селскостопански сектор и произтичащата от това трудност при проверката на депозираните документи и изчисляването на приложимите суми правят невъзможно за компетентния национален орган на държава членка да спази двумесечния срок, предвиден в член 17, параграф 3, дори при използване на целия наличен персонал, поради внезапно голямо увеличение на броя на заявленията за парични компенсационни суми?

Може ли компетентният национален орган да се позове на непреодолима сила по смисъла на член 17, параграф 3, буква а) от Регламент № 1371/81, ако вследствие на национално законодателство, налагащо бюджетни ограничения, неговият персонал не може да бъде увеличен, за да се посрещне внезапното рязко увеличение на броя на заявленията за отпускане на парични компенсационни суми?