Дело C-140/97: Rechberger и др., Заключение от 25 юни 1998 г.

1) Обхваща ли защитата, предвидена в член 7 от Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните почивки и пакетните туристически обиколки („Директивата“), пътувания, за които главният договарящ се трябва по силата на договора да заплати само (a) летищната такса за сигурност (такса за заминаване) и доплащане за единична стая, ако пътува сам, или (b) летищната такса за сигурност (такса за заминаване), ако пътува с един или повече придружаващи лица, заплащащи пълната цена, и нищо за полета и настаняването в многоместна стая

2) Попада ли такова пътуване в обхвата на Директивата, дори когато е предложено от най-големия тиражен ежедневник в държава членка като безплатен подарък, изключително за абонати, като част от антиконкурентна рекламна кампания

Ако отговорите на въпроси 1 и 2 са положителни: 3) Счита ли се член 7 от Директивата за транспониран навреме, ако националните правила, публикувани на 15 ноември 1994 г., се прилагат само за пакетни пътувания, резервирани след 1 януари 1995 г. с дата на заминаване не по-рано от 1 май 1995 г., по-специално (a) с оглед на факта, че Австрия стана част от Европейското икономическо пространство на 1 януари 1994 г., и (b) с оглед на присъединяването на Австрия към Европейския съюз на 1 януари 1995 г.

Ако отговорът на въпрос 3 е отрицателен: 4) Представлява ли неизпълнението на транспонирането на един-единствен член от Директивата (член 7) в рамките на предвидения срок само по себе си сериозно и явно нарушение на правото на Общността, което да поражда право на обезщетение за вреди, причинени на частни лица, когато държавата членка е взела адекватни мерки в срока за транспониране на всички други разпоредби на Директивата

5) Следва ли член 7 от Директивата да се тълкува в смисъл, че целта на този член не е постигната, когато националните правила (a) за покриване на риска изискват само застрахователен договор или банкова гаранция със застрахователна сума (покритие) от 5% или повече от оборота на организатора за съответното тримесечие на предходната календарна година, (b) изискват от организатора през първата му година на дейност да определи размера на застрахователната сума (покритие) въз основа на прогнозирания от него оборот, (c) не вземат предвид увеличение на оборота на организатора през текущата година и (d) не налагат задължение на държавата членка да проверява наличието на необходимата гаранция

6) Съществува ли пряка причинно-следствена връзка между късното или непълно транспониране на член 7 и всяка вреда или щета, причинена на потребителя, така че държавата членка да носи отговорност за възстановяване на непокритите плащания изцяло, дори когато държавата членка може да докаже неправомерно поведение на организатора (трето лице) или изключително и непредвидимо увеличение на риска като причина (или съществена съпричиняваща причина) за вредата или щетата?