Дело C-131/04: Robinson-Steele и др., Заключение от 27 октомври 2005 г.

1. Дали член 7 от Директива 93/104/ЕО е съвместим с разпоредби на националното право, които позволяват плащането за годишен отпуск да бъде включено в почасовото възнаграждение на работника и изплащано като част от възнаграждението за положения труд, но не и изплащано по отношение на период на отпуск, който действително е използван от работника?
2. Дали член 7 от Директива 93/104/ЕО препятства националния съд да зачете такива плащания при предоставяне на ефективна правна защита на ищеца съгласно правомощията, съдържащи се в националните разпоредби?
3. Дали договорно обвързващо споразумение между работодател и работник, което предвижда, че определена част от изплатеното възнаграждение представлява „платен отпуск“ (т.нар. rolled-up holiday pay), представлява нарушение на правото на работника да получи платен годишен отпуск по член 7 от Директива 93/104/ЕО?
4. Би ли бил различен отговорът на въпрос 3, ако работникът получава същото възнаграждение преди и след влизането в сила на съответното споразумение, така че ефектът от споразумението не е предоставяне на допълнително възнаграждение, а по-скоро отнасяне на част от дължимото възнаграждение към платен отпуск?
5. Ако отговорът на въпрос 3 е положителен, представлява ли нарушение на правото на платен годишен отпуск по член 7 отчитането на вече извършени плащания с цел прихващане спрямо предоставеното по директивата право?
6. За да се изпълни задължението по член 7 от Директива 93/104/ЕО да се осигури на работника право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици, необходимо ли е плащането да се извършва в периода на ползване на отпуска, или е достатъчно плащането да се извършва през годината на вноски?