Дело C-129/05: Raverco, Заключение от 30 май 2006 г.

1) Следва ли уводът и буква а) на член 17, параграф 2 от Директива 97/78/ЕО да се тълкуват в смисъл, че възражението срещу повторното изпращане на пратка, която не отговаря на условията за внос, се основава на неизпълнението на условията на Общността за внос или на условията, които се прилагат в дестинацията извън териториите, изброени в приложение I към Директива 97/78/ЕО, съгласувани с лицето, отговорно за товара?
2) Следва ли уводът и буква а) на член 17, параграф 2 от Директива 97/78/ЕО, тълкувани във връзка с член 22, параграф 2 от Директива 97/78/ЕО и член 5 от Регламент (ЕИО) № 2377/90, да се тълкуват в смисъл, че във всички случаи, когато някоя от проверките, предвидени в Директива 97/78/ЕО, показва, че пратка продукти вероятно представлява опасност за здравето на животните или хората, тази разпоредба императивно изисква унищожаването на съответните пратки животински продукти?
3) Следва ли член 22 от Директива 97/78/ЕО, във връзка с член 5 от Регламент (ЕИО) № 2377/90, да се тълкува в смисъл, че самият факт, че в пратка са открити остатъци от вещество, посочено в приложение IV към Регламент (ЕИО) № 2377/90, означава, че съответната пратка вероятно представлява такава опасност за здравето на животните или хората, че изключва повторното изпращане?
4) Ако на втория въпрос се отговори отрицателно, следва ли член 17, параграф 2 от Директива 97/78/ЕО да се тълкува в смисъл, че той също така служи за защита на интересите на третата държава, в която след повторното изпращане ще бъде внесена пратката, дори ако тези интереси не включват и защита на интерес, който може да бъде локализиран в държавите членки на ЕС?