Дело C-113/89: Rush Portuguesa/Office national d’immigration, Заключение от 7 март 1990 г.

1. Дали членове 59 и 60 от Договора за ЕИО и членове 215—218 от Акта относно условията за присъединяване на Кралство Испания и Португалската република трябва да се тълкуват в смисъл, че доставчик на услуги, установен в държава членка на Общността, може, с цел предоставяне на услуга на територията на друга държава членка (държавата получател), да доведе португалски работници, принадлежащи към управленския персонал на предприятието, персонал, имащ специални отношения на доверие с предприятието, или със специална квалификация, която е съществена за предоставянето на услугата и не може да бъде намерена без големи затруднения на пазара на труда на старите държави членки, при условие че присъствието на такива работници в държавата получател е необходимо за ефективното осъществяване на стопанската дейност на доставчика на услугата

2. Може ли държавата получател да обвърже издаването на разрешение за пребиваване, предвидено в член 6, параграф 3 от Директива 68/360, с някакво условие по отношение на такива работници

3. Може ли неизпълнението от страна на работодателя или работника на задължението да подаде заявление за такъв документ да бъде санкционирано с по-строги санкции от тези, които се прилагат към националните граждани за сравними незначителни нарушения

4. По отношение на други категории португалски работници, запазват ли старите държави членки до 1 януари 1993 г. правото да обвържат имиграцията с цел упражняване на платена заетост с предварително разрешение и да наложат изискване за спазване на такива правила на доставчиците на услуги, които наемат такива работници

5. Може ли нарушаването на тези правила да бъде санкционирано с наказание, което е толкова несъразмерно спрямо тежестта на нарушението, че да накърнява свободата на предоставяне на услуги

6. Може ли издаването на такова разрешение да бъде обвързано с налагането на такса на работодателя на тези работници, при условие че такава такса се налага както на националните работодатели, така и на работодатели от друга държава членка и не е несъразмерно висока спрямо целта си?