Дело C-108/89: Pian/Office national des pensions, Заключение от 7 февруари 1990 г.

1) Когато мигриращ работник е придобил право на лична пенсия за инвалидност в една държава членка, без прилагане на разпоредбите на Общността, и предявява в друга държава членка права на обезщетение въз основа на своята заетост, също без прилагане на разпоредбите на Общността, съвместимо ли е с членове 48 и 51 от Договора от Рим институцията във втората държава, която отпуска пенсията за старост, да вземе предвид пенсията за инвалидност, отпусната от първата държава, за да приложи правилата, предвидени в собственото си законодателство за предотвратяване на кумулиране на обезщетения, по същия начин, по който взема предвид обезщетенията за инвалидност, отпуснати по собственото си законодателство?

2) Ако да, когато законодателството на държава членка третира по различен начин кумулирането на пенсия за старост, отпусната по това законодателство, с обезщетение за инвалидност или с пенсия за старост, как следва да се третира пенсия за инвалидност, отпусната от друга държава членка, която не може да бъде преобразувана в пенсия за старост: трябва ли да се третира като обезщетение за инвалидност или като пенсия за старост?

Следва ли евентуално да се прави разлика в зависимост от това дали получателят на пенсията за инвалидност е достигнал пенсионна възраст или получава пенсия за старост?

Трябва ли да се прави разлика в зависимост от това дали пенсията за старост се иска на обичайната възраст или се иска по-рано (с намаление на размера)?

3) По отношение на въпроси 1 и 2, коя е пенсионната възраст:

а) тази, предвидена в законодателството, съдържащо разпоредбата за кумулиране на обезщетения, или

б) тази, предвидена в законодателството, което предвижда неподлежащо на преобразуване обезщетение, към което се прилагат правилата за кумулиране на обезщетения?