Дело C-14/68: Walt Wilhelm и др./Bundeskartellamt, Заключение от 19 декември 1968 г.

1. Съответства ли на член 85, параграфи 1 и 3 от Договора за ЕИО и член 9 от Регламент № 17 от 6 февруари 1962 г., както и на действащите общи принципи на правото на Общността, едновременното прилагане към ситуация, която може да изпълни условията, посочени в член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО, не само на забраната, предвидена в този член, но и на ограничителните разпоредби, съдържащи се в законодателството за картелите на държава членка, в случая член 1 във връзка с член 38, параграф 1, буква i от GWB (Германския закон срещу ограничаването на конкуренцията), когато Комисията на Европейските общности вече е заявила своята компетентност по член 3 от Договора за ЕИО чрез действия по член 14 от Регламент № 17 (относно картелите) (Дело № IV/26.267/EI на Комисията на Европейските общности)?
2. Или това е невъзможно поради риска от двойно санкциониране, наложено от Комисията на Европейските общности и от националния орган, компетентен по въпросите на картелите — в случая Bundeskartellamt?
3. Прави ли член 5 от Договора за ЕИО, във връзка с член 3, буква f от Договора за ЕИО и с член 9 от Регламент № 17 (относно картелите), това невъзможно, по-специално защото държавите членки трябва да се въздържат от прилагане на собственото си законодателство относно конкуренцията, когато иначе би се поставила под риск единната правна оценка на случая и/или когато по този начин би се стигнало до изкривяване на конкуренцията на общия пазар в ущърб на подчинените на това законодателство?
4. Прави ли член 7 от Договора за ЕИО това невъзможно, по-специално когато националният орган, компетентен по въпросите на картелите — в случая Bundeskartellamt — адресира своите мерки изключително до гражданите на собствената си държава и по този начин може да ги постави в неблагоприятно положение спрямо гражданите на други държави членки в сравнима ситуация?