Дело C-2/69: Sociaal Fonds voor de Diamantarbeiders/Brachfeld и др., Заключение от 21 май 1969 г.

1. Трябва ли митата или таксите с еквивалентен ефект, посочени в членове 9, 12, 13, 18 и 95 от Договора, да притежават „всички характеристики на такса с фискален характер“ и ограничават ли се тези мита или такси до онези, които осигуряват приходи за държавната хазна или служат за намаляване на нейните тежести, или обхващат по принцип всички, които държава членка налага при внос, независимо от тяхната цел, било то фискална, административна или социална?
2. Определящ ли е характерът на налога или неговият ефект, еквивалентният ефект произтича ли от идентичност на целта или на резултатите от налога и трябва ли резултатите да се оценяват от гледна точка на събраните суми или от гледна точка на тяхното влияние върху свободното движение на стоки?
3. Предполага ли понятието за пречки пред търговията винаги, че наложената такса има дискриминационен или протекционистки ефект и могат ли да съществуват пречки пред търговията при липса на конкуренция от вътрешни продукти?
4. Забранява ли се винаги нова такса, наложена върху вноса от всички чужди държави, като създаваща пречки за постигането на целите, посочени в членове 9 и 18 от Договора, независимо дали тази такса има дискриминационен ефект?
5. Следва ли разграничението, направено в член 37 между монополи, които водят и които не водят до дискриминация между гражданите на държавите членки по отношение на условията за снабдяване и реализация на стоки, да се прави и между митата и таксите, посочени в членове 9 и 12?
6. По-абсолютен ли е характерът на забраната, предвидена в членове 9 и 12, отколкото тази по член 95 и по-специално не се ли правят никакви разграничения в зависимост от това дали наложените мита са по-високи от тези върху вътрешните продукти?
7. Може ли член 12 да се счита за първа стъпка към постигането на целта на членове 9, параграф 1 и 13 и следователно да се тълкува в толкова широк смисъл?
8. При оценката на пречките пред търговията, посочени в членове 9 и 12, трябва ли да се вземат предвид само вредите, понесени от другите държави членки или техните граждани, или трябва да се отчита и вредата, понесена от всички граждани на Общността, включително тези на държавата членка, приела спорната мярка, дори само поради по-голямата конкуренция, на която са изложени от страна на гражданите на други държави?