Дело C-72/69: Hauptzollamt Bremen Freihafen/Bremer Handelsgesellschaft, Заключение от 12 май 1970 г.

а) Следва ли член 23, параграф 1 от Регламент № 19 на Съвета на Европейската икономическа общност относно постепенното създаване на обща организация на пазара на зърнени култури от 4 април 1962 г. да се тълкува в смисъл, че държавите членки са оправомощени и задължени да определят и уточняват с разпоредби на вътрешното право описанията на продуктите, подлежащи на облагане (член 1 от регламента)?

б) Ако не:
Следва ли член 1 от Регламент № 19/62 на Съвета, който изброява стоките, фигуриращи в Общата митническа тарифа, да се тълкува в смисъл, че тези описания на продукти могат да бъдат тълкувани от националния законодател, докато няма тълкуване съгласно правото на Общността?

в) Следва ли понятието „брашно от маниока“, използвано в член 1, буква д) от Регламент № 19/62 във връзка с приложението към този регламент, да се тълкува в смисъл, че обхваща всеки продукт, получен от корени на маниока, независимо от производствения процес, със съдържание на нишесте над 55 % (в запитването по дело 74/69 се споменава „над 40 %“), или това понятие предполага и други максимални или минимални съдържания на други съставки, например сурови влакна, захар или протеин?