Дело C-82/71: S.A.I.L., Заключение от 23 февруари 1972 г.

1) Следва ли член 37 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че националните монополи, които пораждат дискриминация между гражданите на държавите членки по отношение на условията за снабдяване и реализация на стоки, включват и млечните центрове, на които Италианската република гарантира изключителни права за внос и продажба на прясно мляко в определени за тях райони (zone di pertinenza)?

2) Следва ли член 37 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че органите, чрез които държава членка контролира или съществено влияе върху вноса между държавите членки, включват и съществуващите в Италианската република млечни центрове?

3) Дали изтичането на срока, предвиден в член 22, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 804/68 от 27 юни 1968 г. и удължен с член 2 от Регламент (ЕИО) № 2622/69 от 21 декември 1969 г., води до забрана на ограниченията върху вноса и продажбата на мляко с оглед на членове 5 и 37 от Договора?

4) Изключват ли разпоредбите на член 90, параграф 2 от Договора задължението за премахване на разглежданите ограничения?

5) Създават ли разпоредбите на член 37, и по-специално тези в първата му алинея, непосредствени и преки права в държавите членки, които отделните лица могат да предявят пред национален съд, считано от 31 декември 1969 г. (или поне от 31 юли 1970 г.) (или този пряк ефект произтича от член 22 от Регламент (ЕИО) № 804/68 и член 2 от Регламент (ЕИО) № 2622/69)?