Дело C-166/73: Rheinmühlen Düsseldorf/Einfuhr- und Vorratsstelle für Getreide und Futtermittel, Заключение от 12 декември 1973 г.

1. Дали, съгласно член 177 от Договора за ЕИО, съд, срещу чиито решения съществува съдебно средство за защита по националното право (който за краткост ще наричам „по-нисшестоящ съд“), може да отправи преюдициален въпрос до този Съд само когато делото, в което възниква този въпрос, се разглежда от него за първи път, или може да го направи и когато разглежда делото повторно след отмяна на предходно решение на първа инстанция от по-горестоящ съд

Ако отговорът на втората част на този въпрос е положителен: 2. Дали, съгласно релевантните разпоредби на Регламент № 19 и на Регламент № 141/64/ЕИО (приет в изпълнение на първия), износител, който твърди, че е изнесъл перлен ечемик за определена трета държава и е получил възстановяване, съответстващо на такъв износ, има право, ако последваща проверка установи, че всъщност е изнесъл този ечемик за държава членка, да запази толкова от възстановяването, колкото съответства на износ за държава членка, или трябва да се откаже от цялото възстановяване

3. Дали, съгласно тези разпоредби, износителят има право на „възстановяване за трета държава“ само ако е изнесъл стоките за третата държава, посочена в заявлението за възстановяване, или е достатъчно да ги е изнесъл за някоя трета държава

Въпросът, отправен от Bundesfinanzhof: Дали, съгласно член 177, по-нисшестоящ съд има напълно неограничено право да отправя въпроси до този Съд или този член оставя непроменени националните правила, съгласно които съдът е обвързан по правни въпроси от решенията на по-горестоящите съдилища в йерархията?