Дело C-104/75: De Peijper, Заключение от 17 март 1976 г.

1. Дали член 36 от Договора оправдава правила, приети от държава членка, които правят предоставянето на паралелен вносител на лекарствен продукт от друга държава членка на разрешение за пускане на този лекарствен продукт на пазара в тази държава членка, зависимо от доказването от страна на вносителя, че внесеният лекарствен продукт съответства на лекарствен продукт, който във всяко отношение е същият и вече е разрешен в тази държава членка, ако това доказателство може да бъде предоставено от вносителя само със съгласието, което може да бъде дадено или отказано по усмотрение, на производителя или на неговия официално назначен вносител?
2. Ако правилата на държава членка се основават на презумпцията, че лекарствен продукт, разрешен в различни форми в тази държава и в другите държави членки, е различен във всяка от държавите членки, за които е произведен, и ако тези правила затрудняват повече паралелния внос на една форма на тези лекарствени продукти, законно пусната на пазара в друга държава членка, отколкото вносителя, снабден директно от производителя на лекарствени продукти във форма, разрешена в държавата членка, отговорна за тези правила, да представи доказателства за противното или че единствените разлики между лекарствения продукт във формата, която е предмет на паралелен внос, и разрешената форма на този лекарствен продукт нямат терапевтичен ефект, тези правила представляват мярка с еквивалентен ефект, която не е оправдана по член 36. За Комисията е да гарантира, че са определени обективни критерии, които позволяват да се установи със сигурност, че тези разлики имат терапевтичен ефект и че те не представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки.