Дело C-102/76: Perenboom, Заключение от 30 март 1977 г.

1. Ако работник пребивава през цялата календарна година в една държава членка (наричана по-долу „държавата на пребиваване“) и през част от тази година работи в друга държава членка, в резултат на което през тази част от годината е подчинен на законодателството за социално осигуряване на другата държава членка и не е осигурено лице по законодателството на държавата на пребиваване през същата част от годината, но през останалата част от годината е подчинен на законодателството на държавата на пребиваване, допуска ли член 12 от Регламент № 3 на Съвета на Европейската икономическа общност, самостоятелно или във връзка с други разпоредби на правото на Общността, възнагражденията, получени от работника в другата държава членка, да бъдат взети предвид в държавата на пребиваване при определяне на вноската за социално осигуряване, така че общият годишен доход на работника, включително възнагражденията, получени в другата държава членка, да бъде обложен пропорционално на периода, през който е приложимо законодателството на държавата на пребиваване, въпреки че по системата на държавата на пребиваване размерът на правото, произтичащо от осигуряването, не зависи от плащането на вноски в смисъл, че ако осигуреното лице няма доход, подлежащ на облагане с вноски и подлежащ на начисляване за няколко години, това води до намаляване на правото?

2. Как следва да се прецени допустимостта, ако заетостта в другата държава членка настъпва след 1 октомври 1972 г., т.е. след влизането в сила на член 13 от Регламент № 1408/71 на Съвета на Европейските общности?