Дело C-106/77: Amministrazione delle finanze dello Stato/Simmenthal, Заключение от 16 февруари 1978 г.

a) Тъй като, съгласно член 189 от Договора за ЕИО и установената съдебна практика на Съда на Европейските общности, разпоредбите на общностното право, които имат пряко действие, трябва, независимо от всякакви вътрешни правила или практики на държавите членки, да имат пълно, цялостно и еднакво действие в техните правни системи с цел да защитят субективните права, създадени в полза на частноправни субекти, следва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че всякакви последващи национални мерки, които са в противоречие с тях, трябва незабавно да бъдат пренебрегнати, без да се изчаква те да бъдат премахнати чрез действие на националния законодателен орган (отмяна) или на други конституционни органи (обявяване за противоконституционни), особено в последния случай, когато, тъй като националният закон продължава да бъде напълно валиден до такова обявяване, е невъзможно да се приложат разпоредбите на общностното право и, следователно, да се гарантира тяхното пълно, цялостно и еднакво прилагане и да се защитят създадените в полза на частноправни субекти права?

б) Въз основа на предходния въпрос, при положение че общностното право признава, че защитата на субективните права, създадени в резултат на „пряко приложими“ разпоредби на общностното право, може да бъде спряна до действителната отмяна на противоречащите национални мерки от компетентните национални органи, следва ли такава отмяна във всички случаи да има напълно обратно действие, за да се избегнат всякакви неблагоприятни последици за тези субективни права?