Дело C-216/22: Bundesrepublik Deutschland (Recevabilité d’une demande ultérieure), Заключение от 7 септември 2023 г.

1.
а. Съвместима ли е с член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграф 2 от Директива [2013/32] национална разпоредба, съгласно която последваща молба е допустима само ако впоследствие фактическото или правното положение, на което се основава първоначалното решение за отказ, се е променило в полза на кандидата?
б. Допускат ли член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграф 2 от Директива 2013/32 национална разпоредба, съгласно която решение на [Съда] не се счита за „нов елемент“ или „нов факт“, ако не установява несъвместимост на национална разпоредба с правото на Съюза, а само тълкува това право

При какви условия решение на Съда на Европейския съюз, което само тълкува правото на Съюза, би трябвало евентуално да се вземе предвид като „нов елемент“ или „нов факт“?
2. При утвърдителен отговор на въпроси 1а и 1б: трябва ли член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграф 2 от Директива 2013/32 да се тълкуват в смисъл, че трябва да се счита за „нов елемент“ или „нов факт“ решение на Съда на Европейския съюз, съгласно което съществува силна презумпция отказът да бъде отбита военна служба при условията на член 9, параграф 2, буква д) от Директива [2011/95], да е свързан с едно от петте основания по член 10 от същата директива?
3. а. Трябва ли член 46, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директива [2013/32] да се тълкува в смисъл, че правната защита срещу решение, с което решаващ орган е установил недопустимост по смисъла на член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграф 5 от тази директива, се свежда до проверката дали този орган правилно е приел за изпълнени условията за недопустимост на последващата молба за убежище?
б. При отрицателен отговор на въпрос 3а: трябва ли член 46, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директива [2013/32] да се тълкува в смисъл, че правната защита срещу решение за недопустимост включва и проверка дали са изпълнени условията за предоставяне на международна закрила по смисъла на член 2, буква б) от Директива [2011/95], ако [националният] съд извърши проверка и установи, че не са изпълнени условията за отхвърляне на последващата молба за убежище като недопустима?
в. При утвърдителен отговор на въпрос 3б: изисква ли такова решение на [националния] съд кандидатът [първо] да се е възползвал от специалните процесуални гаранции [предвидени в] член 40, параграф 3, трето изречение във връзка с разпоредбите на глава II от Директива [2013/32]

Може ли този съд сам да проведе тази процедура, или трябва да я делегира на решаващия орган, след като евентуално спре съдебното производство

Може ли кандидатът да се откаже от спазването на тези процесуални гаранции?