Дело C-203/80: Casati, Заключение от 7 юли 1981 г.

1. След изтичането на преходния период трябва ли ограниченията върху движението на капитали, посочени в член 67 от Договора за ЕИО, да се считат за премахнати независимо от разпоредбите на член 69 от него

2. Представлява ли нарушение на Договора фактът, че италианското правителство е пропуснало консултативната процедура, предвидена в член 73 от Договора, по отношение на Декрет-закон № 31 от 4 март 1976 г., който е преобразуван в Закон № 159 от 30 април 1976 г.

3. Гарантира ли някакъв принцип или разпоредба на Договора на нерезидентите правото да реекспортират предварително внесена и неизползвана валута, дори ако тя е била конвертирана в италиански лири

4. Ако да, може ли всяко неизпълнение на формалностите, предписани от валутното законодателство на държавата, от която впоследствие се реекспортират сумите при горепосочените обстоятелства, да бъде наказано с санкции, включително конфискация на валутата, глоба до пет пъти размера на тази валута и лишаване от свобода до пет години (при по-тежки наказания, когато са замесени няколко лица)

5. Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително, може ли всяко неизпълнение на горепосочените формалности да бъде наказано със санкции в същия размер като тези, наложени за незаконен износ на валута

6. След изтичането на преходния период може ли да се счита за съвместимо с изискванията за запазване на статуквото, установени в членове 71 и 106, параграф 3 от Договора, национално законодателство, което увеличава предвидените от други, по-ранни закони наказания, например когато нарушения, които преди са били наказуеми с административни санкции, стават наказуеми с лишаване от свобода и глоби, като по този начин се превръщат в престъпления

7. Позволява ли принципът, съгласно който различни ситуации не могат да бъдат третирани по един и същи начин (който е обхванат от забраната за дискриминация, посочена inter alia в член 7 от Договора), да се прилагат без разлика едни и същи наказания, каквито държава членка налага по отношение на незаконния износ на валута или на неизпълнение на формалностите във връзка с валутата, както спрямо резиденти на тази държава, така и спрямо нерезиденти

8. След изтичането на преходния период може ли да се счита за съвместимо с членове 67, 71 и 106, параграф 3 от Договора разпоредби на националното право, които предвиждат определени формалности във връзка с упражняването на правото, което обаче е признато, да се реекспортира предварително внесен капитал, като изискват изпълнението на такива формалности като единствено доказателство за предходен внос, като по същество създават наказание по наказателното право за неизпълнението им?