Дело C-99/83: Fioravanti, Съдебно решение от 27 ноември 1984 г.

1. С оглед по-специално на членове 1 и 5 от Споразумението между ЕИО и Швейцарската конфедерация относно прилагането на правилата за общностен транзит, съдържащи се в Регламент (ЕИО) № 2812/72 на Съвета, и на други конкретни разпоредби на тези правила, трябва ли транзитна операция, включваща стоки, които след изпращането им от Белгия (митническо бюро в Монтзен) до определен получател във фрийпорта на Женева (Ла Праий), Швейцария, са препратени от това лице чрез митническото бюро на този фрийпорт до друг получател в град Кремона (Италия) и там са окончателно внесени, да се счита за общностен транзит?

2. При разглежданите обстоятелства, било ли е законосъобразно швейцарските митнически органи да издадат международни товарителници CIM, съдържащи препратки към товарителниците, отнасящи се до предходния етап на превоза, и да ги маркират със символа T2, означаващ вътрешен общностен транзит, въз основа на твърдението (за което няма доказателство, тъй като копие № 3 от тези документи се предполага за изгубено), че по-ранните товарителници не са били маркирани с никакъв символ и следователно не са носили символа T1, при липсата на който операцията по общностен транзит следва да се третира като вътрешна, а не външна, тоест отнасяща се до стоки, които не произхождат от държави извън Общността?

3. В случай на стоки, които по същество произхождат от държава извън Общността (в случая от Австралия) и са били временно внесени в Белгия и следователно без плащане на каквито и да било мита в Белгия, държавата членка на Общността, в която е започнал разглежданият транзит, поражда ли тази транзитна операция, извършена въз основа на документи, позволяващи вътрешен общностен транзит, отговорност за държавата (и търговците), от която стоките са били изпратени (Белгия), или за държавата, от която впоследствие са били препратени (Швейцария), а не за държавата (Италия), където стоките са били окончателно внесени въз основа на формално валидни документи?

4. Като се има предвид, че член 36, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 542/69 предвижда, че „когато се установи, че в хода на операция по общностен транзит е извършено нарушение или нередност в определена държава членка, събирането на дължимите мита или други такси се извършва от тази държава членка...“, трябва ли събирането на селскостопанската такса да се извърши от държавата, в която е започнал транзитът, описан като вътрешен общностен транзит, или от държавата, от която стоките са били препратени, чрез производство срещу съответните търговци, дори ако в случая нарушението е било установено в Италия?