Дело C-352/85: Bond van Adverteerders/Нидерландска държава, Съдебно решение от 26 април 1988 г.

1. Представлява ли предоставяне на услуга или услуги, чиито релевантни елементи не са ограничени в рамките на една държава членка, разпространението от оператори на кабелни мрежи в тази държава членка на радио- и телевизионни програми (с или без реклами), доставени от чужбина чрез кабел, по въздуха или чрез сателит, и разпространявани чрез кабелни мрежи?

2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, представляват ли национални разпоредби, които подчиняват такова разпространение на програми, доставени от чужбина по националните кабелни мрежи, на ограничения, които не се прилагат или не се прилагат по идентичен начин към подобни програми, доставяни в рамките на съответната държава членка, ограничение на свободата за предоставяне на такива услуги, което е забранено от член 59 от Договора за ЕИО?

3. Има ли значение за отговора на втория въпрос дали програмите, доставени от чужбина по описания по-горе начин, съдържат реклами, насочени по-специално към публиката на съответната държава членка, когато подобни реклами в програми, доставяни в рамките на тази държава членка, могат да бъдат излъчвани само от организация, която има законен монопол върху рекламата, и когато приходите от реклами на тази организация отиват почти изцяло за финансиране на дейността на вътрешните радио- и телевизионни организации и на националната преса?

4. Ако разпоредбите на Договора относно свободата за предоставяне на услуги са приложими, представляват ли национални разпоредби като описаните по-горе, които забраняват разпространението на програми, доставени от чужбина и съдържащи реклами, насочени по-специално към публиката на държавата членка, в която се приемат програмите, ограничение, забранено от член 59 от Договора за ЕИО, когато вътрешните радио- и телевизионни организации в тази държава членка нямат право да излъчват реклами, а излъчването на реклами в тази държава членка е запазено за организация със законен монопол върху рекламата, докато приходите от реклами отиват почти изцяло за вътрешните радио- и телевизионни организации и националната преса?

5. Ако разпоредбите на Договора относно свободата за предоставяне на услуги са приложими, представляват ли национални разпоредби като описаните по-горе, които предвиждат, че програми със субтитри на езика на държавата членка, в която се приемат програмите, могат да бъдат излъчвани само с разрешение на правителството единствено с цел да се изключат търговски предавания, насочени към публиката на съответната държава членка, ограничение, забранено от член 59 от Договора за ЕИО, ако вътрешните радио- и телевизионни организации подлежат на строги условия за одобрение и нямат право да правят търговски предавания (в каквато и да е форма), и освен това са налице обстоятелствата, посочени във втората част на въпрос 4?

6. Ако разпоредбите на Договора относно свободата за предоставяне на услуги се прилагат към национални разпоредби като описаните по-горе, трябва ли тези разпоредби не само да съответстват на забраната за дискриминация, но и да бъдат обосновани с мотиви, свързани с обществения интерес, и пропорционални на целта, която се преследва?

7. Ако отговорът на въпрос 6 е положителен, могат ли цели, свързани с културната политика, насочени към поддържане на плуралистична и нетърговска радио- и телевизионна система и плуралистична и независима преса, да представляват такова оправдание, дори ако разпоредбите се отнасят почти изключително до финансовите изисквания на тези цели?

8. Може ли такова оправдание да се основава на факта, че национални разпоредби като описаните в предходните въпроси са необходими, за да се предотврати конкуренцията на търговски програми, доставени от чужбина, с вътрешните предавания в съответната държава членка и с нови медийни форми, които все още се развиват в тази държава?

9. Могат ли общоприетите принципи на правото на Общността (по-специално принципът на пропорционалност) и основните права, признати от правото на Общността (по-специално свободата на изразяване и свободата да се получава информация), да налагат директно приложими задължения на държавите членки, въз основа на които национални разпоредби като разглежданите тук трябва да бъдат преценявани, независимо дали са приложими писмени разпоредби на правото на Общността?