Дело C-111/89: Нидерландска държава/Bakker Hillegom, Съдебно решение от 2 май 1990 г.

1) Следва ли таксите, начислявани за инспекции на пратки растения (или части от тях), предназначени за износ, изчислени съгласно член 1, параграф 1 от Тарифата на Органа по растителното здраве, тоест според критериите за тегло или фактурна стойност, да се считат за такси с еквивалентен ефект на митнически сборове по смисъла на членове 12 и 16 от Договора, когато общият приход от износните инспекции не надвишава общата сума на всички преки и непреки разходи, свързани с тези инспекции, или такива такси могат да не се считат за такси с еквивалентен ефект само когато размерът на всяка такса е свързан с разходите за конкретната инспекция, за която се начислява?

2) Ако е вярно, че (a) полевите инспекции се извършват, защото определени болести, от които растенията, предназначени за износ, трябва да бъдат сертифицирани като свободни, могат да бъдат диагностицирани само докато растенията са още в земята, и (b) когато се извършват полеви инспекции, пазарът, за който са предназначени растенията, все още не е определен, в резултат на което полевите инспекции за износ неизбежно се извършват и на растения, предназначени за вътрешния пазар, представлява ли фактът, че 75% от разходите за тези полеви инспекции се отнасят към износа (тъй като 75% от луковиците, обект на полеви инспекции, се изнасят), а останалите 25% от тези разходи не се начисляват на търговците, които продават луковиците на вътрешния пазар, основание да се приеме, че начисляването на разходите за тези полеви инспекции на износителите е несъвместимо с правото на Общността?