Дело C-369/88: Delattre, Заключение от 16 януари 1991 г.

I. Съществува ли общностна дефиниция на понятията „болест“ и „заболяване“ (по отношение на чието лечение се използва понятието „лекарствен продукт“), която да не допуска един и същ продукт да бъде класифициран като храна в една държава членка и като лекарство в друга, и разпростира ли се такава дефиниция и върху естествени физиологични състояния като глад, умора, тежест в краката и сърбеж, като се има предвид, че например Директива 80/777/ЕИО относно естествените минерални води не третира като заболявания физиологични състояния, свързани с храносмилането и отделянето на жлъчка; ако, от друга страна, всяка държава членка е свободна да приеме собствена дефиниция на „болест“, с което би могла да забрани на своята територия продажбата на продукт, който е законно пуснат на пазара като храна в друга държава членка, на основание че е лекарствен продукт, свободна ли е да го направи, без дори да се консултира със специалните комитети, създадени по приложимото законодателство?

II. С оглед на решението по делото Van Bennekom, разрешено ли е на държава членка да ограничи вноса и пускането на пазара на продукт, извлечен от обичайно консумирано растение (чесън), само защото външната форма на продукта (т.е. без каквито и да било указания или препоръки, че е „лекарствен“) е типична за лекарствените продукти, въпреки че Директива 85/573 позволява използването на такава презентация за екстракти от цикория, без да изисква последните да бъдат класифицирани като лекарствен продукт; и оправдана ли е разглежданата мярка по член 36, дори когато върху продукта ясно е посочено, че не е лекарствен продукт, не се представя като притежаващ терапевтични свойства, съставките му не са във висока концентрация и консумацията му не създава научно установен риск за здравето?

III. Попада ли създаването на монопол за фармацевтите в правомощията на държавите членки и обхваща ли този монопол само лекарствените продукти от вида, определен в Директива 65/65, или и тези, определени от всяка държава членка; и представлява ли забраната за продажба извън аптеките на определени продукти, класифицирани по различен начин в една или повече държави членки, мярка, противоречаща на членове 30 и 36, като се има предвид по-специално, че в държавата, където продуктът е класифициран като лекарствен, той все пак се продава без лекарско предписание?

IV. И накрая, възпрепятства ли Директива 74/329 държавите членки да налагат ограничения върху свободното движение на продукти (като гуарова гума), посочени в приложение I към тази директива; или всяко такова ограничение трябва да бъде обяснено и оправдано по член 36?