Дело C-1/90: Aragonesa de Publicidad Exterior и Publivia/Departamento de Sanidad y Seguridad Social de Cataluña, Заключение от 11 юни 1991 г.

1) Представлява ли закон на държава членка (или, в случая, на парламент на автономна общност на държава членка, на която по вътрешното право е предоставена компетентност да приема законодателство по определени въпроси), който забранява на територията под негова юрисдикция рекламата на напитки с алкохолно съдържание над 23 градуса в (a) средствата за масова информация, (b) по улиците и пътищата, с изключение на знаци, указващи производствени и търговски центрове, (c) в кината, (d) в обществения транспорт, мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на износа по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО?

2) Ако отговорът е положителен, следва ли първото изречение на член 36 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че държава членка може законосъобразно да наложи частична забрана на рекламата на напитки с алкохолно съдържание над 23 градуса с цел защита на човешкото здраве съгласно вътрешното право?

3) Може ли забрана, основана на съображения за обществено здраве, както е описано по-горе, да представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки?