Дело C-183/90: Van Dalfsen и др./Van Loon и др., Заключение от 11 юли 1991 г.

1. Могат ли решенията на „съда, пред който е подадена жалбата по първата алинея на член 37“, относно това дали да се използват, или дали да се използват по определен начин, правомощията, предоставени му с член 38 от Брюкселската конвенция, да се считат за „решението по жалбата“, срещу което може да бъде подадена касационна жалба в Нидерландия съгласно втората алинея на член 37 от Брюкселската конвенция?

2. Има ли значение за отговора на въпрос 1 дали решенията, основани на член 38 от Брюкселската конвенция, за които се отнася този въпрос, са изложени в (окончателното) решение, с което се произнася по жалбата?

3. Може ли „съдът, пред който е подадена жалбата по първата алинея на член 37“, да използва предоставените му с първата алинея на член 38 от Брюкселската конвенция правомощия:

(а) когато страната, подаваща жалбата, не излага основания за искането си за спиране на производството или за обвързване на изпълнението с предоставяне на обезпечение, различни от основанията, които чуждестранният съд е могъл да вземе предвид при решението си;

(б) само когато съответното искане се основава частично или изключително на доводи, които не са били изложени в производството пред чуждестранния съд; или

(в) само когато искането се основава частично или изключително на доводи, които не е било възможно да бъдат изложени в производството пред чуждестранния съд, тъй като страната, подаваща жалбата, по това време не е знаела за фактите, на които се основават тези доводи?