Дело C-190/91: Lante/Regione di Veneto, Заключение от 15 октомври 1992 г.

1) Следва ли член 1б, параграф 3, буква а) от Регламент № 1094/88 да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки, при определяне на условията за предоставяне на помощ за насърчаване на екстензивирането на производството съгласно процедурата, предвидена в националното им публично право, да изключат определени категории дейности, като например „интензивното“ животновъдство (т.е. такова, което не се извършва във връзка със земеделска земя), от ползването на помощта на основание, че този вид помощ е предназначен изключително за земеделски стопанства

Допустимо ли е това тълкуване с оглед на общите цели на политиката по отношение на селскостопанските структури, преследвани с Регламент № 797/85 (и последващите му изменения и допълнения), и с оглед на настоящите тенденции в общата селскостопанска политика, както се установява от законодателството на Общността, на факта, че в правото на Общността не съществува общо унифицирано определение на „земеделско стопанство“ (решение на Съда от 28 февруари 1978 г. по дело 85/77 Societa Santa Anna Azienda срещу INPS [1977] ECR 527) и, накрая, с оглед на факта, че член 2 и приложение I на Регламент № 4115/88 на Комисията предвиждат, че „говеда (говеждо/теленo месо)“ са допустими за съответната помощ?
2) Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително, може ли втората алинея на член 10, параграф 3 от Регламент № 4115/88, която предвижда, че площите за производство на фуражи трябва да продължат да се използват за изхранване на животните в стопанството, да се тълкува в смисъл, че стопанства, в които говедата се отглеждат с фураж, от който по-малко от една четвърт се получава от стопанството, не са допустими за помощта за насърчаване на екстензивирането на производството, чиито подробни правила също са установени в Регламент № 4115/88?