Дело C-18/93: Corsica Ferries/Corpo dei piloti del porto di Genova, Заключение от 9 февруари 1994 г.

1) Съвместими ли са членове 5 и 7 от Договора за ЕИО с разпоредбите на националното законодателство, които предвиждат, по отношение на кораби, осъществяващи редовни линии между пристанища на две държави членки, като такси за задължителната лоцманска услуга за навигационна безопасност, намалени тарифи, които се прилагат само за кораби, упълномощени да извършват каботаж между вътрешни пристанища, когато, при настоящото състояние на правото на Общността, предоставянето на каботаж между вътрешни пристанища е запазено единствено за кораби, плаващи под италиански флаг?
2) Съвместим ли е член 30 от Договора за ЕИО с разпоредбите или практиките на националното законодателство, които изискват задължително ползване на Impresa di Pilotaggio (Лоцманска служба), дори когато същите операции могат, без да се застрашава навигационната безопасност, да бъдат извършени изцяло или частично на по-ниска цена с хората, оборудването и технологиите, с които разполага корабът?
3) Съвместим ли е член 59 от Договора за ЕИО, в случая на кораби, осъществяващи редовна линия между две държави членки, с разпоредбите на националното законодателство, които разрешават намаления на задължителните тарифи, прилагани за лоцманската услуга в националните пристанища, да се правят изключително по отношение на кораби, плаващи под национален флаг?
4) Представлява ли одобрението от страна на публичните органи на задължителна тарифа, в резултат на споразумение или консултация, или и двете, между професионалните асоциации на съответния сектор, „одобрение“ на споразумение, забранено от член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО и, ако е така, може ли такова одобрение да бъде съвместимо с разпоредбите на член 90, параграф 1 във връзка с членове 5 и 85 от Договора за ЕИО?
5) Съвместими ли са член 90, параграф 1 във връзка с член 86 от Договора за ЕИО с национални разпоредби, които разрешават на предприятие с господстващо положение, на което са предоставени изключителни права върху съществена част от общия пазар:
а) да начислява по отношение на кораби, осъществяващи редовна линия между две държави членки, различни тарифи за еквивалентни услуги, когато действащата тарифна система предвижда, при равенство на услугата, тарифни намаления, които на практика се прилагат само за кораби, плаващи под национален флаг;
б) да прилага спрямо кораби, плаващи под чужд флаг, в светлината на гореизложеното, тарифи, които предвиждат такси в размер „три пъти“ по-високи от тези, определени за вътрешни кораби;
в) да не намалява разходите за задължителна услуга, каквато е разглежданата, когато – при спазване на изискванията за навигационна безопасност по всяко време и във всяко отношение – корабите са в състояние да оперират автономно, поне частично?