Дело C-408/92: Smith и др./Avdel Systems, Заключение от 4 май 1994 г.

1. Когато в схема за професионално пенсионно осигуряване има различна нормална пенсионна възраст за мъжете и жените (съответно 65 и 60 години), и когато работодателят, в светлината на решение по дело C-262/88 Barber v Guardian Royal Exchange Assurance Group [1990] ECR I-1889, се стреми да премахне тази дискриминация, противоречи ли на член 119 от Договора от Рим работодателят да приеме обща пенсионна възраст от 65 години за мъжете и жените: (i) по отношение на професионалните пенсионни обезщетения, получавани от служители, които се основават на години служба след датата на уеднаквяване, която е 1 юли 1991 г.; (ii) по отношение на професионалните пенсионни обезщетения, получавани от служители, които се основават на години служба на или след 17 май 1990 г., но преди датата на уеднаквяване, когато датата на уеднаквяване е 1 юли 1991 г.; (iii) по отношение на професионалните пенсионни обезщетения, получавани от служители, които се основават на години служба преди 17 май 1990 г., когато датата на уеднаквяване е 1 юли 1991 г.

2. Ако отговорът на целия или на част от въпрос 1 е отрицателен, налага ли член 119 на работодателя задължение да минимизира неблагоприятните последици за жените, чиито обезщетения са засегнати от решението на работодателя да премахне разликата в пенсионните възрасти

3. Ако отговорът на целия или на част от въпрос 1 е положителен, може ли работодателят, в съответствие с член 119, да се позове на принципа на обективно оправдание, като се позове на нуждите на предприятието или на нуждите на схемата за професионално пенсионно осигуряване като оправдание за всяко намаляване на обезщетенията, изплащани на жените, и ако да, кои фактори са релевантни при установяване дали такова обективно оправдание е налице

A. В пенсионна схема, приета в рамките на трудово споразумение, в която след 1 януари 1985 г. пенсионната възраст за мъжете и жените е определена на 60 години, противоречи ли на член 119 от Договора за ЕО това, че пенсионната възраст за ограничена група жени остава фиксирана на 55 години след 17 май 1990 г., когато: (a) това произтича от преходни разпоредби, приети с влизане в сила от 1 януари 1985 г. (когато, в резултат на изменение на правилата, пенсионната възраст, преди това определена за мъжете на 60 години и за жените на 55 години, е променена на еднаква пенсионна възраст от 60 години), и (b) преходните разпоредби се прилагат само за жените (бъдещи членове), които и на 31 декември 1984 г., и на 1 януари 1985 г. са били наети от работодател, присъединен към ответника („засегнатите лица“), и (c) преходните разпоредби също така предвиждат, че засегнатите лица могат да изберат пенсионна възраст от 55 или 60 години, като изборът трябва да бъде направен в срок, който вече е изтекъл към 31 декември 1986 г.

Б. Има ли значение за отговора на въпрос А дали преходните разпоредби предвиждат, че в случаите, когато не е направен изричен избор в рамките на позволения срок, първоначалната пенсионна възраст от 55 години се прилага, или че се прилага общата пенсионна възраст от 60 години?