Дело C-363/93: Lancry и др./Direction générale des douanes и др., Съдебно решение от 9 август 1994 г.

Трябва ли разпоредбите на член 9 и следващите от Договора за ЕИО, доколкото те установяват принципа на единна митническа територия на Общността, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка да налага такса, пропорционална на митническата стойност на стоките, произхождащи от други региони на същата държава, само поради въвеждането на тези стоки в определен регион на тази държава, като се има предвид, че когато такава такса се налага и на стоки, въвеждани в този регион от други държави членки, тя се счита за такса с еквивалентен ефект на митническо мито върху вноса?

Дали член 4 от Решението на Съвета на Европейските общности от 22 декември 1989 г. (89/688/ЕИО) е валиден, доколкото с него се разрешава на Френската република „да запази действащия режим на доковите такси до не по-късно от 31 декември 1992 г.“, при условията, които той определя, когато доковите такси, събирани по действащия тогава режим, представляват такси с еквивалентен ефект на митнически мита върху вноса и когато, съгласно първата алинея на член 227, параграф 2 от Договора, разпоредбите на Договора, посочени в тази алинея, включително тези относно свободното движение на стоки, са приложими във френските отвъдморски департаменти от влизането в сила на Договора?

Дали Съветът на Европейските общности, с Решение 89/688/ЕИО от 22 декември 1989 г. относно доковите такси във френските отвъдморски департаменти, прието на основание членове 227, параграф 2 и 235 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, валидно е разрешил на Френската република да запази до 31 декември 1992 г. действащия режим на доковите такси, които според решението на Съда на Европейските общности от 16 юли 1992 г. по преюдициално запитване представляват такса с еквивалентен ефект на митническо мито?