Дело C-391/93: Perrotta/Allgemeine Ortskrankenkasse München, Заключение от 11 май 1995 г.

1) Трябва ли компетентната институция за здравно осигуряване да третира заявление за парични обезщетения поради неработоспособност, подадено до институцията за здравно осигуряване на мястото, където безработният е отишъл, в последния ден от периода, предвиден в член 25, параграф 1 във връзка с член 69, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1408/71, като едновременно заявление, подадено в предвидения срок за удължаване на периода съгласно член 25, параграф 4 от Регламент (ЕИО) 1408/71, дори когато изрично заявление за удължаване е направено едва след издаването на отказ за предоставяне на поисканото парично обезщетение

Ако не, може ли посоченият по-горе период все пак да бъде удължен при заявление, подадено след изтичането на периода

2) Предполага ли дискреционното решение, което трябва да бъде взето от компетентната институция по член 25, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, че безработният работник е бил възпрепятстван поради непреодолима сила да се върне в компетентната държава за получаване на обезщетения по здравно осигуряване в рамките на тримесечния период, предвиден в член 25, параграф 1 във връзка с член 69, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1408/71, или в рамките на това дискреционно решение трябва също да се направи констатация дали съществува случай на непреодолима сила

3) Трябва ли да се приеме, че съществува случай на непреодолима сила по смисъла на член 25, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, ако безработният, който е неработоспособен поради заболяване, не се е върнал в компетентната държава в рамките на тримесечния период, въпреки че е бил в състояние да пътува?