Дело C-482/93: Klaus/Bestuur van de Nieuwe Algemene Bedrijfsvereniging, Заключение от 27 юни 1995 г.

1. Като се има предвид inter alia член 48 от Договора за ЕИО, следва ли член 35, параграф 3 от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че обезщетенията при болест не могат да бъдат отказани, въз основа на национална разпоредба за подбор на риска като тази, съдържаща се в член 44, параграф 1, буква а), подточка 1 от ZW, на работник, който (почти незабавно) след период, в който е бил обхванат от законодателството за обезщетения при болест, е осигурен в държавата членка, чието национално законодателство съдържа разпоредба за подбор на риска като посочената по-горе?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, прилага ли се това тълкуване и когато неработоспособността, която е довела до прилагането на националната разпоредба за подбор на риска, е възникнала през период на осигуряване срещу финансовите последици от болест по законодателството на държавата членка, част от което е и разпоредбата за подбор на риска?
3. Като се има предвид член 25, параграф 2 от Регламент № 1408/71, има ли значение за отговора на първия въпрос дали работникът, преди да работи като наето лице в компетентната държава членка, е бил в положението, посочено в член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) или член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71?
4. Ако на третия въпрос се отговори положително, следва ли член 25, параграф 2 от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че работниците, за които се прилага тази разпоредба, трябва да се считат за включени и когато работникът изпълнява всички условия, посочени в член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) или член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71, дори когато никога не е получавал обезщетение за безработица по тези разпоредби от институцията в държавата по пребиваване, тъй като никога не е подал такова заявление?